Страници

събота, 25 август 2012 г.

Математика на сакралното




  __________
√   ИСТИНА      =  ЛЮБОВ           

 Или както по-точно го е формулирал Академик Сахаров: коренът на истината се намира в любовта


вторник, 21 август 2012 г.

Математика на щастието

Равинът Шайман Шахтел предположил, че щастието не е толкова в това да притежаваш, каквото си пожелал, а в това да искаш (да цениш), каквото вече имаш. Проста истина, но някак си като откритие изглежда в математически формат.

Щастието = Да искаш онова, което имаш / Да имаш онова, което искаш
В числителя е благодарността – за каквото ни е било дадено и за каквото сме си спечелили сами с труд и усилие. Количеството лично щастие обаче е обратно пропорционално на импулса да искаме и да търсим още и още.
Правоверните бутанци живеят в числителя. В знаменателя сме ние, „модерният Запад”.

Едно чудесно изследване в блога на Велко Милоев

понеделник, 20 август 2012 г.

Европейска мумия


Ето кои ни представляват в ЕС вече наричан „Европейска мумия”. Когато са чиновници в националните си организации, те са платени едва малко повече от средното национално ниво. Какво им предлага Европейският съюз? Надница от 233 евро за участие в заседание. Достатъчно е да се подпишете в присъствения лист и можете да изчезвате, това за някои е станало навик. Освен това, седмично, за пътни разходи, се падат едни 1 084 евро. Към това се добавят по 30 евро квартирни на ден, двойно заплащане на пътуванията извън Брюксел и многобройни други предимства (евтин стол, гимнастически салон, лекар и т.н.) Ако се постарае, човек може да си сложи в джоба до 8 000 евро месечно. Освободени от данъци.

неделя, 19 август 2012 г.

Формулата на Путин

Снимка  http://ottores.ru

И тъй, най-накрая в Русия с пълния си блясък възтържествува имперската формула за пълноценно управление: самодържавие, православие, народност.
Тя е формулирана от т.нар. славянофили още в средата на 19. век: начело на държавата е абсолютният монарх; православието с неговите постулати за безпрекословно подчинение на светската власт (константинизъм) е религиозно-моралният абсолют; народността е пълното придържане към съществуващия битово-екзистенциален дворянско-мужишки манталитет и начин на живот – нещо като почвеничеството, любимо на Достоевски и Победоносцев, призоваващо за самостойно развитие на Русия в противовес на Запада

Един прекрасен анализ в блога на Славимир Генчев

вторник, 14 август 2012 г.

Тази история




Но графът не беше луд. Графът беше на трийсет и шест години, нямаше причина да живее, но не беше луд.  Идваше от един свят без илюзии, в който привилегията да си абсолютно свободен ежедневно биваше заплащана с предчувствието за възмездието, което внезапно щеше да го застигне , рано или късно. Единствения занаят, на който го бяха научили почти до мистични умение, беше да предвижда неизбежния апокалипсис в безкрайната литургия от изтънчени и отчаяни празни жестове. Наричаха я разкош. Нямаше деца и не искаше да има, а чуждите ненавиждаше, намираше ги комично безполезни, понеже са лишени от бъдеще. Жените му харесваха и навярно би се оженил за някоя, за да не усложнява нещата. Но обичаше своите кучета и никой друг.

Александро Барико. „Тази история”. Унискорп

понеделник, 13 август 2012 г.

Кризата


Текущата криза, като за начало, ще филтрира и ще прочисти цялото човешко общество. Така както изтръскваме прахта от парче плат, премахвайки от него всичко, което не се отнася към него. Кризата първо ще премахне от човешкото общество такива професии, които не са необходими за живота на човека и, по същество, предизвикват дисбаланс в природата. Тъй като те са в излишък, те само претоварват нашия живот и ни карат да отработваме излишните часове, които не са ни нужни за набавяне на насъщния, нито за човешкото общество, нито за Земята като цяло.

Стотици години сме били загрижени предимно за прехраната си. И действително още преди двеста години  беше необходимо да се борим за насъщното, т.е. за необходими за живота неща. Само през последните два века на техническия прогрес, предизвикал съвременното свръхпроизводство на ненужните стоки, се развиваме неправилно.

неделя, 5 август 2012 г.

За ЕС

Преди десет години европейските политици решиха да не въвеждат никакъв механизъм, позволяващ на някоя от страните да напусне общата валута, с цел да направят разпадането на еврозоната невъзможно. Сега вече е ясно, че това решение само я е направило по-уязвима. По подобен начин, съветите бяха конструирали съюза си с намерение да го направят неразрушим, но именно тази неподвижност в края на краищата доведе до разпадането му.


Из статията на Иван Кръстев в Либерален преглед