Страници

вторник, 14 август 2012 г.

Тази история




Но графът не беше луд. Графът беше на трийсет и шест години, нямаше причина да живее, но не беше луд.  Идваше от един свят без илюзии, в който привилегията да си абсолютно свободен ежедневно биваше заплащана с предчувствието за възмездието, което внезапно щеше да го застигне , рано или късно. Единствения занаят, на който го бяха научили почти до мистични умение, беше да предвижда неизбежния апокалипсис в безкрайната литургия от изтънчени и отчаяни празни жестове. Наричаха я разкош. Нямаше деца и не искаше да има, а чуждите ненавиждаше, намираше ги комично безполезни, понеже са лишени от бъдеще. Жените му харесваха и навярно би се оженил за някоя, за да не усложнява нещата. Но обичаше своите кучета и никой друг.

Александро Барико. „Тази история”. Унискорп

Няма коментари:

Публикуване на коментар