Никита Михалков. 12

"12 разгневени мъже" е монумент в американското кино.  Оригиналната пиеса на Реджиналд Роуз е написана като тв драма по СиБиЕс за представяне на живо, но това е само предисторията на великия филм на Сидни Лъмет, класиран на 9-то място в "Най-великите филми на всички времена" /преди "Империята отвръща на удара" и "Казабланка"/. Хитът вдъхновява появата на неговата руска версия. Точно 50 години след култовия филм на Сидни Лъмет,  Никита Михалков възражда историята в съвременността и това не е римейк, а нов филм: 12 съдебни заседатели трябва да вземат решение - виновен ли е 18-годишен юноша-чеченец за убийството на своя втори баща - руски офицер. Започва съдебен диспут, провокиран от това, че само един от 12-те заседатели не е толкова "разгневен" и убеден във вината, а разтревожен за истината и съдбата на подсъдимия.   Важен е не само краят на историята, а защо се появява отново размисъл за свободата, състраданието, способността да помогнеш на съвършено непознат и доказуемо виновен човек, който всъщност е в беда.

  

Никита Михалков (Nikita Mikhalkov) е роден на 21 октомври 1945 г. в Москва. Баща му,

Сергей Михалков, е поет и драматург, автор на популярни детски стихове и на текста на химна на Съветския съюз. Майка му, Наталия Кончаловска, е поетеса и преводач. Брат му е известният режисьор Андрей Кончаловски. До четвърти клас Михалков учи в Четвърто специално московско училище. Не се отличава с особено висок успех и не обича точните науки.

Основното си образование довършва в обикновено училище.

Никита Михалков се снима за пръв път на 14-годишна възраст. През 1960 г. има малка роля във филма “Тучи над Борском”, а през 1961 г. – в “Приключения Кроша”. Учи в актьорската школа на театралното училище Шчукин през 1963-1966 г. и още в първата учебна година се превръща в знаменитост с първата си главна роля в киното – в “Крача из Москва” на Георгий Данелия. В него изпява популярната и до днес едноименна песен, с което младият Михалков печели голяма популярност. В 1966 г. се жени за състудентката си, актрисата Анастасия Вертинская. Същата година е изключен от института заради системно нарушаване на дисциплината. Премества се във 2 курс на режисьорския факултет във Всерусийския държавен институт по кинематография (ВГИК), в класа на Михаил Ром. Тук преди него учат брат му, Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

В 1970 г. Никита Михалков се разделя с първата си съпруга. От нея той има син на име Степан.

През 1971 г. завършва ВГИК с дебютния си късометражен филм “Спокоен ден в края на войната”, след което, за изненада на всички, отбива военната си служба в атомна подводница в Камчатка. След уволнението си се жени за манекенката Татяна Соловеева. От брака с нея Михалков има две дъщери, Анна (1974 г.) и Надя (1987 г.) и син, Артем (1975 г.). През 1974 г. на екран излиза първият филм на режисьора Михалков “Свой сред чужди, чужд сред свои.”

Още с този филм, Никита Михалков започва да търси свой собствен път в киното. Десетилетието 1974 – 1984 г. преминава много плодотворно за режисьора. Той разкрива пълноценно потенциала си като почти всяка година представя нов филм, на който по правило е и сценарист. В същото време не се страхува да ескпериментира в различните жанрове. Демонстрира класа в мелодрамата “Робиня на любовта” (1975), дава своите екранни интерпретации по литературни произведения с “Незавършена пиеса за механично пиано” (1977) и “Няколко дни от живота на Обломов” (1980). Опитва сили в пхсихологическата драма с “Пет вечери” (1979) и “Без свидетели” (1983) и отново залага на мелодрама – с “Роднини” (1981). Филмите му получават международно признание, печелят награди на световни фестивали.

През 80-те се развихря и страстта му в актьорската професия, в която през годините регистрира серия от запомнящи се роли, особено в “Сибириада” (1979) на брат му Андрей Кончаловски, в “Гара за двама” (1982) и “Жесток романс” (1984) на Елдар Разянов. Актьорското амплоа се превръща в запазена марка на Никита Михалков и в собствените му продукции – изключителни са превъплъщенията му в “Изпепелени от слънцето” (1994),” Сибирският бръснар” (1999) и “Статски съветник” (2005).

За разлика от повечето си колеги, Никита Михалков посреща критично Горбачовата перестройка. На знаменития 5-и конгрес на съветските кинематографисти през 1986 г. той прави неочаквано остро изказване в защита на Сергей Бондарчук, признавайки обективно неговите заслуги за съветското кино с класики като “Съдбата на човека”, “Война и мир” и “Те се сражаваха за родината”. Това автоматично го изключва от ръководните органи на съюза и настройва срещу него голяма група критици, както и всички привърженици на новото мислене и перестройката. Михалков продължава по вече отъпкания път в киното, което ясно личи със следващата му продукция “Очи черные” (1987) с Marcello Mastroianni в главната роля, която се радва на огромен успех по световните кинофоруми, но е заклемейна от тогавашната критика в бившия СССР. Своите творчески позиции Михалков защитава и чрез продуцентската си дейност в обединието “Трите Т” (Творчество, Товарищество/Другарство, Труд), създадено от самия него през 1989 г., което съществува и днес. В началото на 90-те Никита Михалков е абсолютно наясно накъде отиват нещата, затова започва да снима продукции, които освен позиция притежават и притегателна сила за масовия зрител. И отново успява не само да се хареса на фестивалната публика, но и да напълни киносалоните със зрители.

Не е случаен и последвалият успех – “Урга4 (1991), притча за монголска семейна двойка, живееща в степта. Филмът получава шумен отзвук на световните кинофестивали, събира цял куп награди и получава номинация за “Оскар”. През 1993 г. режисьорът завършва “Анна”. От 6 до 18, разказващ за живота на дъщеря му Анна. Филмът е отличен с "Феликс".

През 1994 снима “Изпепелени от слънцето”. Историята отвежда зрителя в спокойното лято на 1936 г., в селското имение на полковник Котов (Никита Михалков) и семейството му. Семейната идилия е разстроена от пристигането на много по-младия и красив братовчед Митя (Олег Меншиков), който омагьосва всички жени в къщата с магнетичното си присъствие. Но полковникът не може да бъде излъган, че това е само силен мъжки чар – все пак е времето на сталинската репресия и нощните телефонни разговори на Митя не са толкова безобидни, нито случайни. Изпепелени от слънцето донася на Михалков "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм и “Гран При” на журито от фестивала в Кан през 1994 г.

През 1999 г. на екран излиза “Сибирският бръснар”, може би най-личният и съкровен проект на режисьора, обяснение в любов към руската душа и към родината, където Никита не се двоуми да се появи в одеждите на самия Цар Освободител Александър Втори. “Сибирският бръснар” е коментиран широко заради гигантския бюджет на продукцията и сензационните снимки в Кремъл. Неслучайно руснаците се надпреварват да гледат тричасовия епос-мелодрама-комедия. В родината си “Сибирският бръснар” събира повече зрители от “Титаник”. За главната женска роля Никита Михалков избира англичанката Джулия Ормънд, която играе американката Джейн Калахан. Тя идва в Русия по бизнес, но остава там по любов. Обектът на любовта й е 20-годишен войник – Олег Меншиков. Любовната история обаче е само рамката на историята, която впечаталява с невиждана мащабност.

Повече от 35 години Никита Михалков не спира да изследва чрез киното си тайните на руската душа и драматичните сблъсъци в своята родина, да анализира грешките и успехите като се опира на църквата и монархията, да създава своя тема в киното, която защитава със страст, темперамент и много талант като режисьор, актьор, сцанарист и продуцент.

Последният филм на Никита Михалков “12” разказва за съдбата на чеченско момче, обвинено в убийството на баща си. През първата седмица от излизането си на екран “12” събра 2 млн. долара приходи от прдадени билети. Филмът е претендент за “Оскар” за чуждоезичен филм.

Филмография (режисьор):

1967  Девочка и вещи /курсова работа/

1968  А я уезжаю домой  /курсова работа/

1970  Спокоен ден в края на войната /дипломна работа/

1974  Свой сред чужди, чужд сред свои

          /първи пълнометражен игрален филм/

1976  Робиня на любовта /игрален/

1977  Незавършена пиеса за механично пиано /игрален/

1979  Пет вечери /игрален/

1979  Няколко дни от живота на И. И. Обломов /игрален/

1980  Родня /игрален/

1983  Без свидетели/игрален/

1987  Очи чорние /игрален/

1990  Автостоп8игрален/

1991  Урга-територия на любовта /игрален/

1993  Анна: от 6 до 18 /документален/

1994  Изпепелени от слънцето /игрален/

1999  Сибирският бръснар /игрален/

2003   Русские без России /документален/

2007   12 /игрален/

2007   55 /документален/

Филмография (актьор):

1959  Слънцето свети за всички

1961  Приключенията на Кроша

1963   Аз крача из Москва

1969  Дворянско гнездо

1969  Песен за Маншук

1979  Спорт, спорт, спорт

1972  Станционният надзирател

1974   Свой сред чужди, чужд сред свои

1976   Робиня на любовта

1977   Незавършена пиеса за механично пиано

1979  Сибириада

1980   Два голоса

1981   Родня

1981  Портрет на жената на художника

1981   Приключенията на Шерлок Холмс

          и доктор Уотсън: Баскервилското куче

1982   Гара за двама

1982   Инспектор ГАИ

1982   Полёты во сне и наяву

1984  Жесток романс

1990  Под северным сиянием

1991   Унижените и оскърбените

1992   Прекрасная незнакомка

1993   Анна: от 6 до 18

1994   Изпепелени от слънцето

1996   Ревизор

1999   Сибирският бръснар

2003   Русские без России

2005   Жмурки

2005   Персона Нон Грата

2005   Статски съветник

2006   Мне не больно

2007   12

2007  Тупой Жирный Заяц

http://www.libvar.bg